Варяги-Прусы

Форум » Влескнига » Варяги-Прусы » Ответить

Варяги-Прусы

Ять: Варяги-Прусы *** Старик с веселою душой Благословляет славянина: Да сохранят тебя Перун, Родитель бури, царь полнощный, И Световид, и Ладо мощный; Будь здрав до гроба, долго юн, Да встретит юная супруга Тебя в веселье и слезах, Да выпьешь мед из чаши друга, А недруга низринешь в прах. ...В основу замысла Пушкина положено легендарное предание о новгородце Вадиме, поднявшем восстание против Рюрика. В.Н. Татищев в Истории Российской под 869 г. писал: В сии времена славяне бежали от Рюрика из Новагорода в Киев, зане убил Вадима храброго, князя славянского, иже не хотеша яко рабы быти варягом. - Это предание послужило темой ряда произведений XVIII и начала XIX в., и образ вождя новгородцев Вадима, трактованный, с различных точек зрения, вошел в тогдашнюю литературу. Пушкин начал в 1821 г. писать о нем трагедию и бросил, написав немногим больше двадцати стихов - ночной разговор на могиле новгородского посадника Гостомысла тайно вернувшегося из изгнания Вадима со своим единомышленником Рогдаем. Судя по сохранившемуся началу плана поэмы, эта сцена должна была стать содержанием второй песни Вадима. В третьей песне должен был быть свадебный пир у Рюрика и неожиданное появление на нем Вадима. Дальнейшее содержание поэмы неизвестно. Пушкин напечатал большую часть написанной им первой песни поэмы без указания в заглавии (и в тексте), что герой ее - Вадим. Дошедшая до нас песнь поэмы отходит от плана: Пушкин отказался от эпизода с покушением рыбака на убийство Вадима К этом« замыслу относится несколько планов.., 3 Предания Славен оснует город Славянск. Вандал, сын его; Гардорик и Гунигар, завоеватели. Избор, Столпосвят и Владимир, женатый на Адвинде, сыновья его. Буривой, сын Владимира, отец Гостомысла. - А.С. Пушкин (26.5(6.6).1799, Москва, — 29.1(10.2).1837, Санкт-Петербург). Из неоконченной поэмы Вадим (вероятно 1822г.) https://www.liveinternet.ru/users/3395230/post142916043/ …Избрав себя лицом, около которого постараюсь собрать другие, более достойные замечания, скажу несколько слов о моем происхождении. Мы ведем свой род от прусского выходца Радши или Рачи (мужа честна, говорит летописец, то есть знатного, благородного, выехавшего в Россию во время княжества св. Александра Ярославича Невского. От него произошли Мусины, Бобрищевы, Мятлевы, Поводовы, Каменские, Бутурлины, Кологривовы, Шерефединовы и Товарковы. Имя предков моих встречается поминутно в нашей истории… А.С. Пушкин. Начало новой автобиографии (вероятно 1834г.). Собрание сочинений в 10 томах. Т.7, М.: 1962 http://rvb.ru/pushkin/01text/08history/03memoires/1152.htm …На одном из вечеров Жуковского Пушкин, говоря о поэме своей Руслан и Людмила, сказал, что он бы многое переделал; я желал узнать от него, какие именно переделки он предполагал сделать, но преждевременная кончина его не допустила меня исполнить это намерение, — описывает Глинка зарождение замысла оперы Руслан и Людмила (вероятно 1837г.)... М.И. Глинка. Руслан и Людмила. Опера в пяти актах (восьми картинах), премьера 1842 http://music.e-publish.ru/p48aa1.html Родословие племен колена Иафета, его трех старших сыновей, от Арамеи (годы от СМ) (754) Иафет (2146, 2900) От Иафета: Гомер, Магог, Мадай От Гомера: Аскеназ, Рифат, Фогарма От Аскеназа: скифы великие, сарматы, савроматы, киммеры, алазоны, агафирсы, калипидосы, герросы, пруссы, латгалы, венды северные, норики южные От Рифата: аримаспы, аргипеи, массагеты, фисагеты, саки, будины, гелоны, черемисы, мордва, финны, эсты, карелы От Фогарма: хазары, угры, болгары черные, армяне горные, иверы, обезы, огузы, кавказцы, тюрки, аланы, каспии От Магога: Гогий, Рош От Гогия: А это внуки Магога, которые придут с народами агаранскими в землю Израиля для великой войны, и падет костьми в долине смерти и в пустынях множество людей, а случится это перед концом мира по воле сатаны, ибо Господь-Отец во гневе отвратил Свой Дух от нас, а люди зажгут огонь смерти на земле и сами же сгорят в этом огне, и таким образом мир очистится от зла, исходящего от людей… От Роша: россы, анты, росомоны, роксаланы, словены, хорваты, болгары белые, чехи, поляки, нерцы северные, венды восточные От Мадая -> Мидий: мидяне, парфяне, албанцы, каспиане, гиркане Родословие рода Аскеназа, первенца Гомера и старшего внука Иафета. Будинский лист Аскеназ (Я - князь) От Аскеназа: Истер, Тирас, Барус, Танаис, Альбис От Истер: Тергест, Пирет, Тиарант, Арар, Напарис, Ордесс От Тирас: Мез, Хорутан, Бастарн, Алазон, Агафирс, Гутон От Барус: Скиф (Западный), Сармат, Геррос, Калипид, Фракиан От Танаис: Скиф-Таврос, Киммер, Меот, Колх, Коман, Савромат (амазонки) От Альбис: Прус варяжский, Рус варяжский (Сиверец), Лат поморянский, Руген варяжский, Венд варяжский (Сиверец), Венд ободритский Глава IX. Колено Иафета. Из Будинских листов http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_484.htm ...А от Вандаларiя а до Вадъмунда сущЪ девятьнадесятЪ колЪнъ кънязЪй СловЪнъскiхъ Кънязь же Вадъмундъ а на Русi наречЪнъ яко Вадiмiръ а онъ же суть въторый вънукъ Гостомыслъвъ а от рода варязЪй Прусi бо отЪнь Ъго ТурiсълЪйфъ iзъшЪдъ от колЪна ПрусъвЪ А въ лЪто 6372 сЪй Вадiмiръ въспрiя сьмЪрть въ пърЪ а оусобii от РодЪрiка iже наречЪнъ на Русi яко Рурiкъ А онъ же суть третiй вънукъ Гостомыслъвъ а от рода варязЪй Русi бо отЪнь Ъго Халдълавъ а на Русi наречЪся яко Годъславъ А онъ же iзъшЪдъ от рода ОбодърiтЪ iже от Руса СъвЪръна А прЪвiтаютъ на Полабiе а ешьтЪ на отокЪ РуянЪ аже РюгЪнъ на ЪзЪрi Варяжьскомъ…А прЪвiтаютъ же въкоупЪ iже съ нiмi а варязЪ ВЪнъды ОнЪ же iзыдутъ от ВЪнъда СевЪрна бо сii трiе адЪлъфiя Прусъ а Русъ а ВЪнъдъ А суть сыновЪ отня едiного Алъбiса iже прiiдохъ съ родъмъ своя от рЪцы Алабii на прЪдЪлы ЪзЪрi Варяжьскаго аще въ зачялЪ вЪкъмъ А по сь дънi сущi тамо А въсЪ суть ПоморянЪ есi а на сЪмъ ЪзЪрi Вряжьскомъ А варягамы а наречЪся А онЪ суть прiснь едiная Русi СловЪнъской дъля ...А всего от Вандалария и до Вадимунда существовало девятнадцать колен князей словенских… Князь же Вадимунд, на Руси нареченный Вадимиром, он второй внук Гостомысла и принадлежит роду варягов-пруссов, так как отец его Турислейф происходит из колена Пруса. А в год 864-й Вадимир был убит в усобице Родегиром, нареченным на Руси Рюриком, он третий внук Гостомысла и происходит от рода варягов-русов, так как его отец Хальдлав, на Руси прозываемый Годславом, принадлежал к роду ободритов из колена Руса Сиверца, которые живут на Полабии и еще на острове Руян, или Руген, что в море Варяжском…И живут они вместе же с варягами вендами, которые происходят от Венда Северного. Это три брата: Прус, Рус и Венд, и все они сыновья Альбиса, который пришел со своим родом от реки Алабии на берега озера Варяжского еще в начале веков, и они все живут там, и все они — поморяне на озере Варяжском, и все они варягами называются и всегда едины с Русью Словенской… …А онЪ же суть чада АлбiсовЪ А от нихъ iзъшедъ трiе колЪна варяжьскыя А суть варязi-прусi от старЪшаго Пъруса Поморъскаго А ешьтЪ варязЪ-русы от сърЪдънЪго адЪльфiя Руса СiвЪръца А ешьтЪ варязi-вЪнъды от мЪзiна ВЪнъда СiвЪръца А от сiхъ iзыдуть роды варязЪй поморъскiхъ iже суть прiснь а блiжiнъ СловЪнЪмъ IрмЪрскiмъ... И они потомки Альбиса, а от них произошли три колена варяжских: это варяги-пруссы - от старшего Пруса Поморского, и еще варяги-русы - от среднего брата Руса Сиверца, и еще варяги-венды - от младшего, Венда Сиверца, а от них произошли роды варягов поморских, сродников Ирмерских Словен… Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с. http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm Варяги-Прусы http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_513.htm

Ответов - 4

Ять: Варяги-Прусы I вЪтъвь словЪнъская от Альбiса Первая ветвь словенская - от Альбиса Иафет -> Гомер -> Аскеназ -> Альбис От Альбиса: Прус Поморский (старший?) - поморские варяги-пруссы -> Драговит (Драгвальд) (739) -> Войномир (Вьёмунд) (763) -> Турислав (Торислейф) (796 - 844) -> варяги-пруссы Рус Северный - полабские варяги-русы, или ободриты -> Тур Русский (Торуск) (750) -> Славмир (Олавмунд) (777) -> Годслав (Хальдлав) (800 - 870) -> варяги русы Лат - латгалы-поморяне Руген - ругены, варяги-руги -> Вифаст (742) -> Рюар (774) -> Инегельд (804) Венд Сиверец - поморские варяги-венды -> Гудмунд (747 - 797 Бердаа) -> Ингвар (768 - 797 Бердаа) Варяги-руги и варяги-венды вышли с острова Руген в год 448-й от РХ с князем своим Бодуогнатом и напали на германские племена. Варяги-венеды и ругены (руяне) - эти варяги-рутены пойдут на Кавказ, чтобы завоевать чужие богатства, но смерть обретут в год 797-й у города Бердаа, что на Кавказе *** …Сiце вЪтъвь I аже iзыдЪть от Альбiса суть от трiехъ пълЪмЪнъ Едiно от Пъруса Поморъскаго А се варязi-Пърусi Поморъскiя А iныя от Руса СiвЪръна А се варязi-Русi Полабъскiя зовомы же ОбодърiтЪ А трЪтii iзыдутъ от ВЪнъда СiвЪрена А се ЪстЪ варязi-ВЪнъды Поморъкiя iже iзыдоша съ отока Руянi аже сущЪ въ ЪзЪрЪ Варяжьскомъ А суща тамо хърамiна Арькона дърЪвълiе ащЪ от първыхъ ВЪнъдовъ суща iже прiiдохъ на сь отокъ съ отнЪмъ своя ВЪнъдомъ пятомъ сынъмъ Альбiсъвъмъ. Ветвь первая (вЪтъвь I), что (аже iзыдЪть) от Альбиса, включает (суть) три (от трiехъ) племени; первое (едiно) от Пруса Поморского (старший ли сын Альбиса?). Это варяги-пруссы поморские. Другое (iныя) - от Руса Сиверца (Руса СiвЪръна). Это варяги-руссы полабские, называемые (зовомы) еще (же) ободритами (т.е. Ободриты по реке Лабе-Эльбе). И третье (трЪтii) от Венда Сиверца (ВЪнъда СiвЪрена), это варяги-венды, поморские, которые вышли (iзыдоша) с острова (съ отока) Руген-Руян (Руянi), что находится в Балтийском море (ЪзЪрЪ Варяжьскомъ), и есть там (а суща тамо) храм (хърамiна) Аркона (Арькона) древний (дърЪвълiе), что остался от первых вендов (от първыхъ ВЪнъдовъ суща), которые пришли (прiiдохъ) на этот остров (на сь отокъ) с отцом своим (съ отнЪмъ своя) Вендом (ВЪнъдомъ), пятым (пятомъ) сыном Альбиса... Будинский Изборник. Ветвь первая, что от Альбиса http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_483.htm Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с. http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm Предисловие Настоящим томом начинается выпуск словаря прусского языка (языка древних пруссов). Предполагается, что за этим томом последуют еще три тома словаря и четвертый том, подводящий итоги исследований в области сравнительно-исторической грамматики и лексики прусского языка. В нем также будет изложен ряд соображений о мосте этого языка среди других балтийских, об отношении к славянскому этнолингвистическому комплексу, о связях с другими индоевропейскими языками, о некоторых аспектах ареальной лингвистики, существенных для понимания прусского языка; наконец, в этом же томе, следующем за словарем, будет рассмотрен ряд тем, относящихся к духовной культуре древних пруссов. То, что именно словарь оказывается основным содержанием этого исследования и основным поводом и аргументом при решении вопросов несравненно более широкого характера, чем собственно лексические, можно объяснить указанием на причины внутреннего и внешнего свойства(с.3) …Но сейчас наступило время, когда прусский язык (и, в частности его словарь) из ближайшего фона литовского и латышского языков и вспомогательного средства для объяснения ряда фактов этих языков должен превратиться в объект самостоятельного исследования (с.4) …Никто, к сожалению, пока даже не ставил задачи специального сопоставления прусского и славянского словаря. Конечно, пока вопрос сводился к тому, что дают балтийские языки для прусского или прусский для балтийских, славянские факты поневоле оставались в стороне. По если выйти из этого узкого круга и отвлечься от предвзятостей, то окажется, что роль славянских лексических параллелей к прусскому языку исключительна (ср. хотя бы удивительные сходства в местоимениях, предлогах и префиксах, ряде других служебных слов, в словообразовательных элементах, именослове и т.п.) (с.5) …Область реконструкции в словаре не ограничивается исключительно языковым материалом. Слово оказывается самым естественным проводником в сферу духовной культуры древних пруссов, о которой известно непростительно мало. История исчезновения языка и народа, полтора тысячелетия находившегося на глазах истории (Aestii Тацита, Γαλίνδαι Птоломея, Hestis Кассиодора, Aesti Иордана, Aisti Эйнхарда, ср. to Est-um, mid Est-um, East-land, Вульфстана; Bruzi Баварского Географа, Вurus Ибрагим-ибн-Якуба, Pruzzi, Pruzze, Pruze, Проуси и т.п. других средневековых источников, ср. также прусск. prusiskan), известна. Правы или неправы были пруссы в их взгляде на жизнь и независимо от того, имеем ли мы право судить об их правоте или неправоте, исчезновение их — потеря для человечества и человечности. И восстановление хотя бы частностей утраченной культуры смыкается уже с нравственными задачами (c.7) Владимир Николаевич Топоров. Прусский язык. Словарь. М.: Из-во Наука, 1975-79-80-94-90. Т.1–5 http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/1130--19751990-15 http://sinsam.kirsoft.com.ru/KSNews_631.htm ...В результате рекреации восстанавливается значительное количество языковых обозначений тех или иных элементов культуры древних пруссов и ряд фрагментов прусских текстов (мифопоэтические, юридические формулы, клише специализированных подъязыков и т.п.), расширяющих и углубляющих наши представления о духовной и материальной культуре пруссов. Кроме того, увеличение числа текстов (пусть разной степени достоверности), связанное с рекреацией новопрусского, приводит к тому, что все новые и новые фрагменты прусской модели мира начинают описываться не извне (на латинском, немецком, польском, русском и других языка, строго говоря, не созданных для описаний именно прусского универсума и лишь с условной приблизительностью описывающих его), а изнутри, т.е. на своем собственном языке, который сам в конечном счете является составной частью прусской модели мира, не только ее отражающей, но и ее формирующей и в известной степени предопределяющей М.Л. Палмайтис, В.Н. Топоров. От реконструкции старопрусского к рекреации новопрусского. Балто-славянские исследования, 1983, с.36-59 http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/108--l-r Прусско-русско-прусский словарь возрождённого прусского языка. Letas Palmaitis (1998-2005-2006) http://www.lexicons.ru/extinct/p/prussian/index.html Варяги-Прусы http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_513.htm

Ять: Варяги-Прусы Родословiе ГостомысловЪ А се родъ Гостомысловъ а мЪзiна адельфiя Ъго же Радомысла iже чады БурiсъвалдовЪ (Будинский Изборник - список А.Ю. Велчева. 1930г. София-Киев. Н.К.) Гостомыслово родословие: род Гостомысла и младшего брата его Радомысла, они дети Бурисвальда (годы от РХ) Словены (СловЪнЪ) Бурисвальд (Буривой) (768 Новгород, 833 в Биармии (на БярмiЪ)) От Бурисвальда: Гардмунд (Гостомысл) (783 Новгород, 860 Волотово поле); Радмунд (Радомысл) (785 Новгород, 836 убит у Сигтуна) - князь на Ладожье. Жены Гостомысловы: 1-я варяжка (варяжька) Ньёруна (785). Союз в 800. Дети: Сигурд (801, 826); Торвальд (803, 826); Гуннар (806, 826). Все убиты Гунульфом в 826-м. 2-я словенка (словЪнъка) Руяна (788). Союз в 804. Дети (Новгород - Хъльмъгардъ): Радуна (805; Умила (807); Ларс (809, 826 убит Гунульфом). 3-я гречанка (гъркыня) Софья (793). Союз в 809. Дети: Руслава (812). Радомысл женился на словенке Неждане (786) в 802. Дети: Будигост (803) - князь Белоозеро на Ладожье; Олева (805). От Сигурда и Олевы (дочери Радомысла), союз в 822, - Аскольд (823). В 852г. прибыл в Киев, к Олдиру, как зять его и названный сын (Въ лЪто 6350 поiдЪ Кыеву къ Олъдiру бо зять Ъго есi а сынъ названъ). От Радуны и Турислава (варяги-пруссы), союз в 822, - Вадимир (Вадимунд) (824). С 846-го князь в Плескове. С 860г. после кончины Гостомысла, стал княжить в Новгороде (От лЪта 6368 по оуспЪнii ГостомысловЪ сЪдЪ кънязьмъ въ НовЪгърадЪ). Аскольд и Вадимир - это старшие внуки Гостомысла (А се старЪйшiя вънучЪ ГостомысловЪ). От Умилы и Годслава (это варяги-русы – се суть варязi-русЪ), союз в 826: Рюрик (827), Синеус (829), Трувор (831). Это варяги-руссы. Это средние внуки Гостомысла, которые жили с отцом Годславом и матерью Умилой на Полабии, у ободритов, в г. Мекеле, и пришли на Pycь в 862 году, а названы как варяги-русь, потому, что их отец Годслав происходил из рода Руса (А се сьрЪдънiя вънучЪ ГостомысловЪ iже вiтаютъ оу отьчЪ ГодъславЪ а матЪрi Умiлы на Полабiе оу ОбодрiтЪхъ въ МекелЪ гърадЪ А прiiдохъ на Русь въ лЪто 6370 А прозъвашася ако варязi-русь бо отЪнъ Годъславъ iже от рода РусовЪ). От Руславы и Будигоста (это словены - се суть СловЪнЪ), союз в 828: Избор (829) - князь изборский (кънязь на IзборъстЪ); Эйнар (832) - князь белоозерский (кънязь на БЪлеЪзЪрЪ); Русгердь (Росица) (838). С 874г. стала второй женой Рюрика и родила ему Игоря (От лЪта 6382 аже въторая бо жЪна Рурiкова а матЪрь Iнгъвара iже наречЪнъ Iгърь). - Это словены. Это младшие внуки Гостомысла. А это их сородичи: варяги-ругены, варяги-русы, варяги пруссы (А се съродiчЪ iхъ iже от варязЪй ругЪнЪ, русЪ а прусЪ) Варяги-пруссы (Варязi-ПрусЪ) Драгвальд (Драгъвалдъ, Драгъвiтъ) (739) -> Войномир (ВъЪмундъ, Воiномiръ) (763) – родичи (прiснЪ) от Поморян -> Турислав (796 Кёнигтун (КЪнiгътунъ – княжий город? – Кенингсберг c 1255г.?) , 844) Варяги-русы (Варязi-РусЪ) Торуск (Търасъкъ, Туръ Рускъ) (750) -> Славмир (Олавъмундъ, Славъмiръ) (763) - родичи от Ободритов на Полабии (прiснЪ от ОбодрiтЪ на ПолабiЪ) -> Годслав (800 Мекел, 870) Варяги-ругены (Варязi-РугЪнЪ) Вифаст (742) -> Рюар (774) – родичи от Ругенов, которые с острова Руян (прiснЪ от РугЪнЪ iже съ отока Руянь) -> Инегельд (804 Рюген) Гудмунд (Гудъмундъ) (747, 797 убит в Серкаланде (СЪркъландi - страна сарацинов?) (на Кавказе – в Бердаа?) - ярл из Упсалы (ярлъ от Упсълi) -> Ингвар (768, 797 убит в Серкаланде). От Инегельда (это варяги-ругены – се суть варязi-ругЪнЪ): Астрид (831). С 852г. стала женой князя Эйнара и родила ему Велемуда на Белоозере (От лЪта 6360 суть жЪна кънязя Эйнара а матЪрь Элъмунда А сЪдЪ на БълеЪзЪрЪ); Ефанда (832). С 850г. стала первой женой Рюрика и родила ему дочь Ингигерду на Полабии в Мекеле (От лЪта 6358 суть пЪрьвъ жЪна Рурiку а матЪрь IнгiгЪрдЪ А сЪдЪ на Полабii iже въ МекЪлЪ); Хельг (Олег) (840). Шурин Рюрика и вначале находился на острове Рюген-Руян (Шюрiнъ Рурiковъ А сЪдЪ на отокЪ РюгЪнъ iже Руянь бо варязi-ругЪнЪ). Это родственники Рюрика, которые пришли с ним на Русь в 862 году от РХ (А се суть прicнЪ Рурiкова iже прiiдутъ на Русь въ лето 6370 въкоупЪ съ Рурiкомъ). Словенский князь Гостомысл имел семь детей от трех жен и племянника с племянницей от младшего брата Радомысла, который был убит в 836 году у г. Сигтуна. И еще были у Гостомысла семь внуков и одна внучка, любимая Росица. И всех лет жизни его было 77 и похоронен в могиле на Волотовом поле Кънязъ же словЪнъскiй Гостъмыслъ iмааше сЪдъмь чадъ от женъ трiехъ а сыновЪца а нЪтiю от адЪлъфiя мЪзiна Радомысля iже сьмЪрть прiяше въ лЪто 6344 въ СiгъвiетунЪ. А еште iмааше сЪдъмь вънучЪй а едiну вънучьку любую сьрдьцу мЪзiну Росiцу А въсЪхъ годiнъ вiтанiя Ъго 77 А гърЪбiште на ВълътовЪ СЪмiя ГостомысловЪ По прЪставлЪнiю же БурiсъвальдовЪ осташася чада Ъго Гардъмундъ а Радъмундъ а роды iхъ словЪнъскiя на прЪдЪлахъ iхъ Русi СловЪнъской же аже прострiся от ЪзЪрi Варяжьско а до IръмЪрi а далЪ до БяръмiЪ аже на ръцЪ Коуманi а от Ладыжiя аже до БЪлЪЪзЪрЪ А сь iхъ же прЪдЪлы… Въ лЪто 6308 пояша кънязъ вЪлiй словЪнъской Гардъмундъ iже Гостъмыслъ наречЪнъ от рода нуръманъ яко нЪтiю Улафову пълъняньку НьЪрунъ А родi Ъмоу съвараха Сiгуръда А въторiцЪю родi Туръвалда А послЪжьдЪ мЪзiна Гунънара же родi Въ лЪто 6310 пояша мЪзiнъ братаръ Гостомысловъ iже Радьмундъ а наречЪнъ Родомыслъ словЪньку Нежьдану аже родi Будiгоста а дъщЪръ же ОлЪву Въ лЪто же 6312 пояша Гостъмыслъ въдругые въ жЪно словЪнъку же Руяну аже съ оттока РюгЪнЪ iдЪ вiтаЪ прiснь ГостъмысловЪ суть варязЪ-ругЪнЪ А сь Руяна родi же дъщЪрi Радуну а Умiлу а мЪзiна Ларъса въ лЪто же 6317 Аже въ лЪто 6317 пояша Гостъмыслъ въ трЪтiЪ жЪно Софiю пълънянъку от гърЪцi аже родi Ъему дъчi мЪзiну Русълаву а наречЪна яко Славуна Въ лЪто 6330 Сiгуръдъ сутъ съварахъ Гостъмыслъвъ пояша дъщЪрь сътрыЪву ОлЪву аже родi Ъмоу сына Айскалъда iже вънучЪ пьръвъ Гостъмыслъвъ А наречЪнъ Оскълодъ в словЪнЪхъ Въ тоЪ же лЪто 6330 поiдi Радуна за Туръслава iже ТорiслЪйфъ суть кънязя от поморянъ iже варязЪ-прусi а вiтающЪ на мЪжЪхъ съ Данъмаркъмъ А родi сына Вадъмунда iже наречЪнъ Вадiмiръ суть вънучЪ въторый Гостомыслъвъ СiцЪ Айскалдъ а Вадъмундъ сутъ вънучЪ старЪйшiе ГостомысловЪ Семья Гостомысла После смерти Бурисвальда (по прЪставлЪнiю же БурiсъвальдовЪ) остались дети (осташася чада) его Гостомысл (Гардъмундъ) и Радомысл (Радъмундъ) и роды их словенские в пределах Руси Словенской (на прЪдЪлахъ iхъ Русi СловЪнъской), которая простерлась (прострiся) от Варяжского озера (от ЪзЪрi Варяжьско) и до Ильменя (до IръмЪрi), и дальше до Биармии (далЪ до БяръмiЪ – у В.Н. Татищева: Буривой, имея тяжку войну с Варяги, множицею побеждаше их, и облада всю Бярмию до Кумини …Сие есть достопамятное изъяснение, что Бярмия или Корелия тогда об реку Кимень с Финляндиею или Варягами граничила), до реки Кумани (аже на ръцЪ Коуманi – ныне река Кюми-Йоки), и от Ладоги до Белоозера (от Ладыжiя аже до БЪлЪЪзЪрЪ), и это есть границы их (а сь iхъ же прЪдЪлы)… В год 800-й женился (пояша) великий князь словенский Гостомысл (Гардъмундъ iже Гостъмыслъ наречЪнъ) на норманской (от рода нуръманъ) племяннице Улофа (яко нЪтiю Улафову) полонянке Ньёруне (пълъняньку НьЪрунъ), и родила (родi) она ему первенца (съварах – арам. первенец) Сигурда (Сiгуръда), а во второй раз (въторiцЪю) родила Турвальда (Туръвалда) и потом (послЪжьдЪ) младшего (мЪзiна) Гуннара (Гунънара) родила. В год 802-й женился младший брат (братаръ) Гостомысла, то есть Радомысл (Радьмундъ а наречЪнъ Родомыслъ ?), на словенке Неждане (Нежьдану), которая родила ему Будигоста (Будiгоста) и дочь (дъщЪръ) Олеву (ОлЪву). В год 804-й женился Гостомысл вторым браком (пояша Гостъмыслъ въдругые въ жЪно) на словенке Руяне (Руяну), которая с острова Рюген (аже съ оттока РюгЪнЪ), где живут его родственники (iдЪ вiтаЪ прiснь ГостъмысловЪ), варяги-ругены (суть варязЪ-ругЪнЪ), и Руяна родила ему дочерей Радуну и Умилу и младшего Ларса (Радуну а Умiлу а мЪзiна Ларъса) в год 809-й. В год же 809-й в третий раз женился Гостомысл (пояша Гостъмыслъ въ трЪтiЪ жЪно) на греческой полонянке Софье (Софiю пълънянъку от гърЪцi), и родила она ему дочь младшую Руславу, она же Славуна (дъчi мЪзiну Русълаву а наречЪна яко Славуна). В год 822-й женился первенец Гостомысла Сигурд на Олене, своей двоюродной сестре (дъщЪрь сътрыЪву ОлЪву – стрый (словен.) – дядя, брат отца, т.е. женился на дочери его дяди Радомысла), и родила ему Олева сына Айскальда (Айскалъда), нареченного у словен Аскольдом (Оскълодъ), это был первый внук (вънучЪ пьръвъ) Гостомысла. В тот же год 822-й вышла замуж (поiдi) Радуна за Турислава (Туръслава), он же Торислейф (ТорiслЪйфъ), князь поморянский (суть кънязя от поморянъ) из рода варягов-пруссов (iже варязЪ-прусi), которые живут на границе (а вiтающЪ на мЪжЪхъ) с Данией (съ Данъмаркъмъ – где была в то время эта граница?), и родила она сына Вадимунда (Вадъмунда), нареченного Вадимиром (Вадiмiръ), это второй внук Гостомысла (вънучЪ въторый Гостомыслъвъ). Так, Айскальд и Вадимунд - это старшие внуки (сутъ вънучЪ старЪйшiе) Гостомысла Семья Гостомысла http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с. http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm Варяги-Прусы http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_513.htm

Ять: Варяги-Прусы Въ лЪто 6352 оумЪрлъ кънязь Турiславъ на Поморii суть отчЪ Вадъмунъдъвъ а моужь Радуны Въ лЪто 6354 възъратiся на Русь СловЪнъскую от варязЪй-прусi на вiтанiе отчЪму къровЪ Гостомыслову кънязь Вадъмундъ а матЪрь Ъго же Радуна А съ плачьмъ прiя дъчЪрь съ внукъмъ кънязь Гостомыслъ бо вЪльмi любъ бяше кънязъ ТурiслЪйфъ отчЪ Вадiмiръвъ А поiдЪ Вадiмiръ къняжiтi на ПълЪскъвъ по велЪнiю Гостомыслову Въ лЪто 6356 родiся оу Вадiмiра дъщЪрь Людъмiла аже от словЪнъкi въ ПълЪсковЪ В год 844-й умер (оумЪрлъ) князь Турислав на Помории (Поморii), отец (суть отчЪ) Вадимунда и муж (моужь) Радуны… В год 846-й вернулись (възъратiся) на Русь Словенскую из варягов-пруссов (варязЪй-прусi) на проживание под отцовским кровом Гостомысла (на вiтанiе отчЪму къровЪ Гостомыслову) князь Вадимунд и мать его Радуна, и с рыданием принял (съ плачьмъ прiя) дочь с внуком (дъчЪрь съ внукъмъ) князь Гостомысл, потому как очень любил (бо вЪльмi любъ бяше) князя Турислава (ТурiслЪйфъ), отца Вадимира (отчЪ Вадiмiръвъ), и пошел (поiдЪ) Вадимир княжить (къняжiтi) в Плесков (на ПълЪскъвъ) по повелению (по велЪнiю) Гостомысла… В год 848-й родилась (родiся) у Вадимира дочь Людмила (Людъмiла) от словенки (аже от словЪнъкi) в Плескове (ныне Псков)… …Въ лЪто 6365 прiiдЪ iзъза моря на Русь СловЪнъскую Ягунъ ярълъ от варязЪй-нурманъ съ роды а чада своя А съ къмЪтiю мъногы абы данi а мъзьду от СловЪнъ възъiматi сьмЪртi дъля отчЪ iхъ Гунулъфа а адЪлъфiя Озъмiка яко Коузьма наречЪнъ на Русi А iзъпълчiща на нь Вадiмiръ а сътрый Ъго же Будiгостъ а съ чада Iзъбъръмъ а Iнаръмъ А ратъ вЪлiя от СловЪнъ а РусiчЪ а МЪря а въiдуть насътрЪжь Нурманъмъ а къ Алъдожiе А бысть сЪща А побежЪ Ягунъ съ варязi въсъпятЪ на Възъморiе А Каяла оуязъвi рожьнъмъ А Рулава iмааше въпълънъ съ братiей А сь осташася въ СловЪнЪхъ съ бълагъмъ а съ родъмъ своя …Въ лЪто 6366 разъболЪся зЪло Гостомыслъ а сълъ поiдЪ от нь Годъславу къ ОбодърiтЪ iже суть варязЪ-русы дажь абiе прiспЪ вънучЪ РодЪрiгу на Русь а кънязьмъ на ЛадожЪ ставiтi а съ родъмъ своя А харатiю даяшЪ о сЪмъ А Вадiмiру яко старЪйшЪму НовЪгърадЪ по Гостомыслу къняжiтi А Iзъбору iже Айсъбаръ на IзъборъстЪ бытi А Iнару на БЪлеЪзЪрЪ къняжiтi А старЪйшiй Осъкълодъ вiтаетъ съ родъмъ оу ОлъдiрЪ въ КiевЪ Въ лЪто 6368 дъня 27 элулъ мiнiа прiiдЪ ноужьда вЪлiя на земълю СловЪнъскую Бо прЪставiся кънязь вЪлiй СловЪнъскiй Гардъмундъ iже наречЪнъ Гостомыслъ А языцы рускымi а словЪнъскiмi въсЪмо оплачьнъ А хълъмъ Ъго же на ВълътовЪ iже оу Хьлмъгарда А прiiдутъ на погребЪнiе вьсь прiсънъ Ъго А жена едiна Ъго Софiя А дъщЪрi Ъго Радуна а Русълава А сыновьць Ъго Будiгостъ А нЪтiя ОлЪва А вънучi Ъго старЪйшiя Осъкълодъ а Вадiмундъ А Iзъборъ а Эйнаръ а Росiца А правнучЪ Борiсълавъ iже Борiчь а мЪзiны отрочЪ Людъмiла а Фрулавъ а ВЪлъмудъ Сь прiснь аже вЪдалi кънязя въ вiтанiе Ъго а въ худостi а въ оуспЪнii Ъго же В год 857-й пришел из-за моря (прiiдЪ iзъза моря - Варяжьского?) на Русь Словенскую Ягун, ярл варягов-норманнов (Ягунъ ярълъ от варязЪй-нурманъ), со своими родами и детьми, и с воинами (съ къмЪтiю) многими, чтобы дани и платы (абы данi а мъзьду) от словен взимать (възъiматi) за гибель их отца Гунульфа (сьмЪртi дъля отчЪ iхъ Гунулъфа) и брата Озьмика (Кузьмой наречен на Руси), но подготовились против них (iзъпълчiща на нь) Вадимир и дядя (сътрый) его Будигост с сынами Избором и Инаром, и большое войско (ратъ вЪлiя) словенское и русское, и от мери (от СловЪнъ а РусiчЪ а МЪря) вышло навстречу (въiдуть насътрЪжь) норманнам (Нурманъмъ) к Ладоге (къ Алъдожiе), и был бой (а бысть сЪща), и побежали (побежЪ) Ягун с варягами (съ варязi) обратно (въсъпятЪ) на Взморье (на Възъморiе - т.е. есть и Взморье и Заморье и Поморье), а Каяла убили рожном (рожн - заострённый шест, кол), а Рулава взяли в плен (iмааше въпълънъ) с братьями (съ братiей), и они остались (осташася) потом в Словенах (въ СловЪнЪхъ) с добром и семьями своими (съ бълагъмъ а съ родъмъ своя)… В год 858-й очень сильно заболел (разъболЪся зЪло) Гостомысл и послал посла (сълъ поiдЪ) к Годславу, к ободритам (Годъславу къ ОбодърiтЪ), то есть к варягам-русам (iже суть варязЪ-русы), (с прошением,) чтобы пришел внук Родериг на Русь для княжения на Ладоге со своей семьей (дажь абiе прiспЪ вънучЪ РодЪрiгу на Русь а кънязьмъ на ЛадожЪ ставiтi а съ родъмъ своя). И грамоту (харатiю – греч. небольшая договорная грамота. На пергамене?) дал о том (даяшЪ о сЪмъ). А Вадимиру (Вадiмiру) как старшему (яко старЪйшЪму) в Новгороде после смерти Гостомысла княжить (НовЪгърадЪ по Гостомыслу къняжiтi). А Избору, который Айсбар (а Iзъбору iже Айсъбаръ) в Изборске быть (на IзъборъстЪ бытi – княжить?), а Инару на Белоозере княжить (а Iнару на БЪлеЪзЪрЪ къняжiтi), а самый старший (старЪйшiй), Аскольд (Осъкълодъ), живет с семьей в Киеве, у Олдира (вiтаетъ съ родъмъ оу ОлъдiрЪ въ КiевЪ)… В год 860-й от РХ, в день 27 июня месяца, пришло великое горе (прiiдЪ ноужьда вЪлiя) на землю Словенскую (на земълю СловЪнъскую): умер (прЪставiся) великий князь словенский Гардмунд, нареченный на Руси Гостомыслом, и был он оплакан всеми людьми словенскими и русскими (а языцы рускымi а словЪнъскiмi въсЪмо оплачьнъ), и могила (хълъмъ) его есть на Влатовом (поле), что у Хольмгарда (на ВълътовЪ iже оу Хьлмъгарда), и пришли (прiiдутъ) на его похороны (на погребЪнiе) все родственники (вьсь прiсънъ) и жена (жена едiна – оставшаяся?) его София (Софiя), и дочери его Радуна и Руслава (Радуна а Русълава – нет Умилы), и племянник (сыновьць) его Будигост (Будiгостъ), и племянница (нЪтiя) Олева (ОлЪва) и старшие его внуки (вънучi Ъго старЪйшiя) Аскольд и Вадимунд (Осъкълодъ а Вадiмундъ), и Избор, и Эйнар, и Росица (а Iзъборъ а Эйнаръ а Росiца), и правнук (правнучЪ) Борислав, он же Борич (Борiсълавъ iже Борiчь), и младшие отроки (мЪзiны отрочЪ) Людмила, Фрулав, Вельмунд (Людъмiла а Фрулавъ а ВЪлъмудъ). Это вся родня (сь прiснь), кто знал князя при жизни (аже вЪдалi кънязя въ вiтанiе Ъго), и при его болезни (а въ худостi), и при кончине его (а въ оуспЪнii Ъго же)… Семья Гостомысла http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_503.htm Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с. http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm Варяги-Прусы http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_513.htm

Ять: Правду сочинить нельзя …Въ лЪто 6368 оумЪрлъ кънязь Русi СловЪнъской вЪлiй а бълагый Гостомыслъ А земъля въсплакася на вьсь Русi СловЪнъской А гърЪбiщЪ Ъго ЪсьтЪ на ВълатовЪ до дънЪсь А зача къняжiтi оу НовЪгърадЪ кънязь Вадiмiръ а наречЪнъ оу варязЪй яко Вадiмундъ А онъ же суть старЪйшiй вънучЪ Гостомыслъвъ iже по завЪту дЪдовЪ прiiшЪдъ от ПлЪсковЪ В год 860-й умер князь Руси Словенской великий и справедливый Гостомысл. И восплакала вся земля Словенская, и доныне есть могила Гостомысла на Волотовом (поле). И начал княжить в Новгороде князь Вадимир, нареченный у варягов Вадимундом, так как он старший внук Гостомысла, который пришел по завещанию деда из Плескова (ныне Псков). ...Въ лЪто же 6370 поiдЪ Людъмiла аже дъчi Вадiмундова за Ратъмiра суть съдъружьнiка Вадiмундова А онъ же кънязъ Вадiмiръ на Русi СловЪнъской наречЪнъ В этот же год 862-й пошла Людмила, дочь Вадимунда, он же князем Вадимиром на Руси Словенской наречен, за Ратмира, приятеля Вадимунда. …Въ лЪто же 6372 зача Вадiмундъ а съ Будiгостъмъ а съ Iзъборъмъ iсполчiтiся на Рурiка iже сЪдЪ на Ладожье А въбръзъ поiдутъ съ къмЪтiю а воi въ ладiяхъ от IръмЪрi а по ръцЪ Моутъной а до Ладожiя Аць на вьрЪтiяхъ а на сътрЪжьняхъ сЪдЪ варязЪ-нурманЪ зЪло кърЪпкъ многая дружiнЪ въ засадЪ А вънЪзаапу оустремiся на дружiну БудiгостъвЪ А бысть сЪща вЪлiя А оуязъвi Будiгоста же въ лодii iже съ воямi А оутоплЪ сь лодiя съ чьловЪкамi же iже съ кънязьмъ Будiгостъмъ ...а на бърЪзЪ рать ВадiмiровЪ поiдЪ въспять къ НовЪгъраду А вънiдутъ въ гърадъ а съ Iзъборъмъ же …а поча гърадъ съ воi а съ чадiю къ бъранi iзъготовлятiся А къ сЪщЪ съ нурманамi iже прiiдутъ от Годъслава а от Русi iной аже въ ОбодърiтЪхъ В год 864-й стали готовиться Вадимунд с Будигостом и Избором в поход против Рюрика, который сидел в Ладоге, и быстро пошли с дружиной и воинами в лодках из Ирмери (Ильменя) по реке Мутной и до Ладоги, но на возвышенностях и в низинах сидели в засаде варяги-норманны, очень сильные дружины, и много их было в засаде, и они внезапно напали на дружину Будигоста, и был жестокий бой, и убили князя Будигоста, который был в ладье вместе с воинами, и утопили их всех вместе с князем Будигостом…А на берегу войска Вадимира отошли к Новгороду и вошли в город вместе с Избором…И начал город с воинами и жителями подготавливаться к сражению с норманнами, которые пришли от Годслава и от Руси другой, которая у ободритов. …А въ тоЪ же лЪта 6372 на мъразiе поiдЪ рать РурiковЪ вЪлiя а съ СiгънЪтръмъ iже съ нурманЪ а съ архЪлаi Ролъфъмъ а Фарълофъмъ а съ ОбодърiтЪ мъногы а по голътi на НовЪгърадъ А объложЪ въкроугъ а от ръцы Моутъной А поча вЪсi жЪщi а кълЪтi гърабiтi А СловЪнЪмъ вьсь пагубЪ а ноужьду чiнiтi а пълЪнiтi чадь А многая дънi бъранi прiключiся А пакы подъступiся къ гъраду А въ нЪкiй дЪнь децЪмбрiя зачася сЪща вЪлiя а дълъгая а сътрашьна А оубьЪнъ бысть Вадiмунъдъ суть кънязь Вадiмiръ на заборолахъ А онъ же съварахъ ТорiслЪйфъвъ а храбъръ кънязь а вънучЪ старЪйшiй Гостомыслъвъ А такожьдЪ въ сЪщi сЪй оубiЪнъ быстъ ярълъ СiгънЪтръ а на Русi наречЪнъ яко СЪнЪусъ же суть въторый сынъ Годъславъвъ а вънукъ же Гостомыслъвъ А съ нiмъ же iзъгiбоша варязi мъногы от ОбодърiтЪхъ а от Нурманъ А трупiе iхъ же а СъловЪнъ же възълежа на голътi а на бърЪзЪхъ ръцы Моутъной А въ сiю же нощь вънiдЪ Рурiкъ съ дружiною въ гърадъ А оузъряхъмъ въ кълЪтi Iзъбора iже вьсь iзъязъвлЪнъ А повЪлЪ къмЪтьмъ своя оубiтi кънязя Iзъбора А такожьдЪ iже съ нiмъ же СловЪнЪ А сiцЪ оумЪрлъ послЪдънiй кънязь СловЪнъскiй Iзъборъ А онъ же мЪзiнъ вънучЪ Гостомыслъвъ а сынъ едiный Будiгостъвъ И в тот же год 864-й, когда настали морозы, рать великая Рюрикова с Синеусом, с норманнами и с военачальниками Рольфом и Фарлофом, и с ободритами многими пошли по льду к Новгороду, и обложили город вокруг, начиная от реки Мутной, и стали села жечь и клети грабить, и всякие беды словенам чинить, и брали в плен простой народ, и много дней шли сражения, и снова варяги и норманны подошли к Новгороду, и в некий день декабря началась битва великая, долгая и страшная, и в этом сражении был убит князь Вадимир на башне городской, а он был первенец Торислейфа, храбрый князь и старший внук Гостомысла, а также в этом сражении был убит ярл Сигнётр, который на Руси наречен Синеусом, это второй сын Годслава и внук Гостомысла; и с ним погибли многие варяги из ободритов и многие норманны, и трупы их и словен лежали во множестве на льду и берегах реки Мутной, и в эту же ночь Рюрик вошел со своей дружиной в Новгород, и увидели они в одной клети израненного князя Избора и других раненых словен. И повелел Рюрик своим воинам убить князя Избора и всех словен, кто с ним. Так умер последний князь словенский Избор, младший внук Гостомысла и единственный сын князя Будигоста… Рюрикова Русь и путь ее http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_504.htm Родословiе кънязЪй Рурiковой Русi от лЪта 6370 по прiходЪ Рурiкова рода на Русь а до Вълодiмера кънязя Кiевскаго (Родословие князей Рюриковой Руси от года 862-го – прихода Рюрикова на Русь, и до Владимира I Святого князя Киевского) II. Рюрикова Русь и путь ее http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с. http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm Варяги-Прусы (в пяти актах (восьми картинах)) http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_513.htm

полная версия страницы